Автор: Акад. Велико Иванов и Николай Иванов
Резюме: Тази статия подчертава ролята на класиците на политическата икономия в проблема за изчисляване на разходите в електроенергийната индустрия и нейната ефективност, както и очертава актуалните проблеми в тази област.
Ключови думи: капитал, разходи, обществено необходими разходи за труд, разходи, наем, цена, изчисление, ефективност.
Независимо от трудните социално-политически условия в страната, научните разработки продължиха и бяха насочени към обосноваване на целите и ефективността на икономиката в преходен период.
Електричеството е един от основните фундаментални стълбове на българската икономика в ЕС. Влиянието на електроенергийната индустрия върху оборудването и технологиите, включително разработването на нови видове продукти, го превръща в един от най-важните фактори не само за формирането, но и за подобряването на структурата на съвременната българска икономика.
Много от настоящите икономически проблеми в националната икономика се дължат до голяма степен не само на разрушаването на социалистическата структура, но и до голяма степен са свързани с факта, че принципите на историческия, научния, логическия, системно-интегрирания и класово-партийния подход не се прилагат в управлението на електроенергетиката. Електроенергетиката като единство на физическата и икономическата наука засяга не само нивото, темповете и ефективността на общественото производство, но и процесите на взаимодействие между обема и качеството на продукцията в най-широк смисъл.
Ето защо електроенергетиката е ключов проблем при решаването на правилно поставен въпрос: цели – експлоатация, ценова политика и икономическа и техническа обосновка – управление. Неслучайно К. Маркс посочи, че неправилно поставеният и неуреден проблем в енергийния сектор, по-специално в производството на електричество, не решава проблема. Причините за сериозните проблеми в българското електропроизводство и енергийния сектор като цяло се коренят в следните характеристики: 1. Преходът на производствените отношения от социалистически към капиталистически с неоколониален оттенък. 2. Бързо развитие на нова технологична революция, глобализация, нови технологии в добива, производството и транспортирането на енергийни ресурси; геополитическо моделиране на енергийната сигурност. 3. Обща енергийна политика на Европейския съюз.
Основният и най-важен документ за България, който определя нейната енергийна политика, е Европейската енергийна харта. Приемане на тези документи в хронологичен ред: а) Първи енергиен пакет 1996-1998. б) Вторият енергиен пакет през 2003 г., който включва създаването на единен конкурентен вътрешен пазар; сигурност на доставките на електроенергия и солидарност между държавите-членки на ЕС; диверсификация на енергията; подобряване на енергийната ефективност, насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници с цел овладяване на изменението на климата; въвеждането на иновации и разработването на нови технологии за постигане на нисковъглехидратна енергия; прилагане на координирана външна енергийна политика. в) Третият енергиен пакет през 2009 г. Той включва: осигуряване на надеждността на енергийния пазар; сигурност на енергийните доставки за ЕС; насърчаване на енергийната ефективност и енергоспестяването, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници; взаимопомощ при взаимното свързване на електрическите мрежи.
Въз основа на тези документи на 25 февруари 2015 г. беше одобрена Рамковата стратегия за развитие на Енергийния съюз на ЕС, която се основава на следните допълващи елементи:
- Сигурност на доставките, солидарност и доверие;
- Вътрешен енергиен пазар;
- Енергийна ефективност като средство за ограничаване на търсенето на допълнителна енергия;
- Декарбонизация на икономиката;
- Изследвания, иновации и конкурентоспособност.
Внимателният анализ на тези документи на Европейския съюз доказва легитимността на изявленията на Маркс относно погрешно поставения въпрос и на тази основа невъзможността за решаване на проблеми в електроенергийната индустрия. Добър пример за това е състоянието на енергийния сектор в България след началото на неговата приватизация и прилагането на европейски споразумения и изисквания. Като пример можем да посочим енергийната политика на балтийските републики след прекъсването на енергийните връзки с Русия.
Първият недостатък на европейската енергийна политика се крие във факта, че основният й проблем е управлението. И е известно, че е невъзможно да управлявате нещо, без да знаете стойността му, чрез нещо, което не можете да измерите. Очакваното изчисляване на електроенергията може да се извърши само въз основа на правилна и научно обоснована методология, основана на проучване и анализ на икономически явления в енергийния сектор и по-специално в производството на електричество. Едва след това е възможно да се определят целите на развитието на електроенергетиката и производството на електроенергия в Европейския съюз.
Разрешаването на това противоречие е възможно чрез прилагане не само на съвременните теории, но и на класическата политическа икономия и учението на Карл Маркс.
Разглеждайки проблема с производствените разходи, Карл Маркс постави на първо място въпроса за вида на производството – капиталистическо или друго. При капиталистическия тип целта е печалба, която се разпределя между разходите за труд и капиталовите разходи. Последните приемат формата на капиталистическо осигуряване, а разходите за труд са социално необходими разходи. Това споделяне на разходите ви позволява да:
- Формулиране на стратегически цели за развитие на производството на енергия и електроенергия и след тяхното определяне, изчисляване на разходите, обосновка на ефективността, развитие и увеличаване на инвестициите, модернизация на производствените мощности.
- Оптимално разпределение и използване на материали, суровини, труд, финансови, управленски и научно-технически ресурси.
- Определяне на точни критерии и показатели на разходите за контрол по вид, местоположение, медия, ефективно управление.
- Позволява да се направи оценка на изпълнението на целите, поставени от компанията в електроенергийната индустрия.
При измерване на разходите в управлението на електроенергийната индустрия в количествен и качествен аспект е възможно да се идентифицират нови възможности за разширяване на резервите, да се оптимизира тяхното управление и да се увеличи ефективността на електроенергийната индустрия.
Оптимизирането на управлението на разходите в българския електроенергиен сектор се проявява в следните области:
- Сериозна ориентация към клиента;
- Отношението към времето като фактор на конкурентоспособността;
- Адаптиране към напредъка на информационните технологии;
- конкурентоспособност;
- Отчитане на външнополитически фактори и др.
Следователно, основният въпрос в управлението на производството на енергия / електроенергия в България на настоящия етап струва. Тъй като целта на производството е печалба, а разходите се явяват като капиталистически разходи / разходи, функциите за изчисляване на разходите в електроенергийната индустрия са:
- обосновка на ценообразуването и ценовия контрол;
- елемент от изчисляването на резултата;
- вътрешен контрол на икономическата ефективност във фирмата;
- фактор за стимулиране и въвеждане на производителността на труда;
- мотивация за оптимизиране на енергийната / електрическата производствена програма;
- оценка на качеството;
-ефективен контрол.
В практическата работа в електропроизводствените предприятия тези функции трябва да бъдат изразени в: - изчисляване на разходите по видове;
- изчисляване на разходите на мястото на възникването им;
- изчисляване на медийните разходи;
- годишно изчисляване на разходите за медии;
- периодичен доклад.
Решаването на тези проблеми е важно: – да приведем нашите показатели за ефективност в съответствие с показателите на директивата на Европейския съюз за енергийна ефективност; – във връзка с горното, съответно, може да помогне за преодоляване на „грешния методологичен подход“ при изчисляване на разходите, както като отделен проблем, така и във връзка с трудовата теория на стойността; – да се комбинират всички показатели за изпълнение: общи показатели, показатели за ефективност на икономическите дейности, показатели за ефективност на капиталовите инвестиции и др.
Тъй като електроенергийната индустрия в България е прехвърлена на капиталистически пазарни принципи, изчисленията на разходите трябва да бъдат разделени
две нива: капиталови разходи и разходи за труд. Особеностите и трудностите се изразяват във факта, че „разходите за труд се противопоставят на капиталовите разходи“. Друга особеност е разликата в категориите изразходван труд
и изразходван капитал.
Поради тези особености на ниво индивидуално производство и на обществено ниво е необходимо да се прилагат два различни подхода. В икономическата теория дискусията за тези характеристики отдавна е преминала и разрешена като противоречие – в томове I и III на „Капитал“ от К. Маркс и така наречената „догма на А. Смит“.
Следователно, въз основа на марксистката доктрина, ние приемаме структурата на ONRT в електрическото производство, която се състои от пет елемента: текущи разходи + капиталови разходи за разширяване на възпроизводството + капиталови разходи за актуализиране на средствата за труд + разходи за обратна връзка.
Съветският икономист П. И. Гребенников смята, че тази структура на ONRT съществува във всяко производство. Само въведеният пети елемент на „разходите за обратна връзка“ не съществува, тъй като не представлява реални разходи за труд, а е само средство за отчитане на ефективността на оскъдните производствени ресурси, получени от различни места и при различни условия в процеса на електрическо производство. Гребенников не е съвсем прав, тъй като в икономическата теория „разходите за обратна връзка“ са отношения на наема. Адам Смит в своето Изследване за същността и причините за богатството на народите пише, че трудът на природата се плаща не защото прави много, а защото прави малко. Земята и минералите не са продукт на труда, но количеството им е ограничено и те не могат да бъдат възпроизведени.
Ограниченият характер на природните ресурси и свързаният с тях монопол върху тяхното използване определя, че социалната цена на генерираната електроенергия се регулира от разходите за нейното производство в труднодостъпни парцели. Класиката на политическата икономия представя рентата не като действителен разход за социален труд, тоест действителна стойност, а като измамна социална стойност. Получаването на тази част от продукта като наем се увеличава, според някои учени, количеството на работното време от действителното количество електрическо производство, действително съдържащо се в продукта, до 25 пъти. Ето защо тя се определя като измамна социална ценност.
С 18-ого по 22-е сентября (2017 г.) в г. Варна прошла международная российско-болгарская научно-практическая конференция по теме «Преподавание языков и культур в парадигме гуманитарного образования». Конференция была организована и проведена силами сотрудников Института Стимулирования Экономики (ИСЭ) г. Варна (во главе с его основателем и директором, проф. Велико Ивановым), с одной стороны, и преподавателями иностранных языков Российского государственного гуманитарного университета (РГГУ) и Российской академии народного хозяйства и государственной службы (РАНХиГС) во главе с проф. Алмазией Катаевой, с другой.
ИНСТИТУТ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИКАТА 